Расте, но не старее

или малко история за твоя нов дом

Може да ти звучи невероятно, но София е една от най-древните европейски столици. На нейна територия са открити следи от няколко селища още от епохата на неолита (около днешния Царски дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г.пр.н.е.
През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — от местното тракийско племе серди, което живее в околностите на града. За кратък период от време през IV век пр.н.е. градът е управляван от Филип II и след това от неговия син Александър Македонски. Легендата гласи, че покорителят на света в продължение на една седмица с 12 войници се е опитвал да изкачи Черни връх и не е успял. (А ти правил ли си го?)
През 29 г. градът пада под римско владичество. Тук се раждат и управляват няколко римски императори. През III век градът е прекръстен на родовото име на един от тях, Марк Улпий Траян — Улпия Сердика. Сердика е едно от първите селища, където християнството е признато за официална религия. В 311 г. император Галерий издава в София прочутия Сердикийски едикт, който дава права на християнството като легална религия в Римската империя и прекратява гоненията срещу тях. Тук през 343 г. e свикан изключително важният с решенията си и до днес Сердикийски, или втори Вселенски събор. Сердика е любимият град на император Константин Велики, който дори възнамерява да премести столицата си от Рим тук. Антични автори твърдят, че той често казва: „Сердика е моят Рим“.
В началото на ІХ век, на 9 април 809 г., Великден, хан Крум присъединява Сердика. Градът влиза в пределите на Българската държава и се утрърждава българското му име Средец, като веднага става център на една от най-важните големи административни области на България.
В ромейските документи от този период градът започва да бъде наричан Триадица в памет на тържеството на православното учение за Св. Троица (на гръцки Агиа Триада) на Сердикийския събор.
По името на най-големия си храм – раннохристиянската базилика „Св. София“ (4 век), от XIV век градът започва да се споменава като (Св.) София (на гръцки (Божия) мъдрост).
София е освободена от османско владичество на 4 януари 1878 година от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко. На 3 април 1879 година по предложение на Марин Дринов е избирана за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София). Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната.
По време на Втората световна война, въпреки че България не участва в бойни действия, Англо-американските въздушни сили извършват жестоки бомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф, Духовната академия, взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради.
След спорен референдум (България е окупирана от съветски войски) през 1946 година България е провъзгласена за народна република и се установява отечествено-фронтовска власт, което значително променя облика на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради централизацията и колективизацията. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката промишленост и индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. През 1958 година е построен Кремиковци. Разширява се и се обновява пътната мрежа и градския транспорт. Все пак през 1970-те години архитектите успяват да се преборят с плановете дотогава да се разчисти градския център за социалистическо строителство, като се разрушат старите сгради. Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни Хали, Женския пазар, Лъвов мост, по „Пиротска“ и „Екзарх Йосиф“.
Днес София е най-големият град в България. Населението ѝ към 1 февруари 2011 г. наброява 1 270 284 души, което представлява 17.5% от населението на страната. Град София е център на София Област, на Област София-град и на Столична община. Градът е разделен административно на 24 района. Всеки район има свой кмет, който се избира пряко и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др.

Полезни връзки:
официален сайт на Столична община
история и архитектура на древна София
стара София в снимки и пощенски картички

Advertisements