FAQ

ноември 9, 2011 в 8:08 pm · Публикувано в Uncategorized and tagged: администрация, айпод, гадже, изпит, купон, момиче, момче, недоволство, опашка, скъсан, среща, съвети, съквартиранти, търпение, шум

не питай старило, питай патило

Оф, пак ще трябва да вися на опашка…
Хубавото е, че се сещаш предварително и няма да си изгубиш времето в безполезно недоволство, защото ще си вземеш: интересна книга – кой няма започнати поне една или две под възглавницата; учебник или лекции – винаги има още за учене; айпод– свали си нова музика и се потопи в нея – няма да усетиш кога е дошъл твоят ред; лаптоп – ако нямаш конкретни задачи, можеш да използваш времето за отдавна отлаганото подреждане на файловете по места – ще се почувстваш добре, а и ще ти спести доста време за в бъдеще; глава – освен файловете в лаптопа, можеш да подредиш и мислите в главата си – ще се почувстваш още по-добре и ще ти спести още повече време и енергия за в бъдеще.

Тия от “Учебен отдел” пак ще ми скъсат нервите…
Администрацията в университетите (а и не само там) обикновено не е прекалено любезна. За това си има причини – ниско заплащане, натоварена еднообразна работа, липса на перспектива за професионално израстване, тормоз от “горните етажи”, постоянен стрес да не те измести някой “парашутист” и др. Опитай се да се поставиш на тяхно място и ядът ти веднага ще изчезне. Пък и демонстрациите от твоя страна само ще влошат положението. Пробвай да проявиш търпение, кажи “Добър ден, как сте днес?” с усмивка и ще видиш как нещата се получават.

Съседите отново правят купон…
Ако живееш в Студентски град, това е ежедневие – винаги някой някъде наоколо ще прави купон. Естествено шумен, не с точно твоя тип музика и не в нормално време. Както се казва, сега им е паднало на студентите. Ако по някаква причина не можеш или не искаш да се присъединиш, имаш няколко варианта да се спасиш от шума: 1) излез и се забавлявай с колеги; 2) купи си от най-близката аптека тапи за уши, много са полезни; 3) пусни си любимата музика на айпода и си легни със слушалки в ушите.

Със съквартрантите ми постоянно се спречкваме…
Съжителството на хора с различни характери и интереси на толкова малко пространство рано или късно води до търкания. Добре е да положиш усилия и да направиш каквото зависи от теб, за да може отношенията ви да останат поносими за времето, което ще прекарате заедно. Не забравяй, че и на тях им е също толкова трудно. Съобразявай се колкото можеш, не позволявай на емоциите да определят отношенията ви, печели битките не със зъби и нокти, а с усмивка. Излизай по-често в парка или на Витоша (виж глава На въздух).

Къде да заведа момиче/момче на първа среща?
На страниците на тази книжка ще намериш много интересни варианти – театър или кино, уютно заведение, красив парк, разходка с лодка в Панчаревското езеро, а защо не и на Витоша, откъдето се вижда цяла София като на длан…

Скъсаха ме на изпит…
Да знаеш, това съвсем не е краят на света и няма абсолютно никакъв смисъл да се самосъжаляваш. Горе главата, имаш втори шанс, а ако пак те скъсат – годината може да се запише и с определен брой невзети изпити (колко точно, провери в учебния отдел на твоя университет) и догодина пак ще се пробваш. Но тогава гледай да се сетиш по-отрано и да си прочетеш лекциите – това е полезното, което можеш да научиш, когато те скъсат.

Гаджето ми скъса с мен…
Не искаме да се повтаряме, но и това не е краят на света. Сигурно ти е тежко и е добре, ако имаш приятел, да споделиш с него. Опитай се да го изживееш, а не да бягаш. Или поне не чрез алкохол – ученето помага повече. Пък и ще избегнеш горния проблем.

Имам мнение по проблемите на деня и няма с кого да го споделя… Интересувам се от обществените процеси в страната ми и искам да участвам активно в тях, но не знам как… Пука ми за моя роден град, за София и за България, но се чувствам сам…

Незабавно отиди на schoolfordemocracy.com, разгледай кои сме и с какво се занимаваме и непременно ни пиши, защото явно сме от една порода. Ще се радваме да се учим заедно на демокрация!

Коментарите изключени